Основна дейност на СУ „Св. Кл. Охридски” (СУ) е да подготвя висококвалифицирани специалисти в различни области на познанието. Като структурно звено на СУ, основна дейност на Факултета по математика и информатика (ФМИ) е да подготвя такива специалисти в областта на информатиката и компютърните науки.

Исторически образователната и изследователската дейност по Компютърни науки датира от началото на 1970-те години когато е създаден сектор Основи на кибернетиката и теория на управлението (ОКТУ) в Единния Център по Математика и Механика (ЕЦММ), по късно преименуван на Единен Център за Наука и Подготовка на Кадри по Математика и Механика (ЕЦНПКММ). Секторите по информатика на ЕЦММ - ОКТУ с ръководител доц. Д. Добрев и Основи на математическото осигуряване, с ръководител доц. П. Бърнев (и двамата служители на СУ), са първите организационни единици от тип катедра в областта на информатиката не само за СУ и БАН но и за цяла България. За точна дата може да се приеме това, което проф. Аврам Ескенази смята за начало на оглавяваната доскоро от него секция Софтуерни технологии в ИМИ на БАН, тъй като катедра Изчислителни системи е наследник на сектора ОКТУ.

Сектор ОКТУ не е хомогенна единица и всъщност се състои от три подгрупи – софтуерна с ръководител доц. Добрев, хардуерна с ръководител проф. К. Боянов и лингвистическа с ръководител доц. А. Люцканов. Софтуерната група след време се разделя на две, като една част остана в ИМИ на БАН и основава секция Софтуерни технологии, а другата се премества във ФМИ на СУ и там основава сегашната катедра Изчислителни системи. Хардуерната група на проф. К. Боянов постепенно преминава в новооснования Координационен център по информатика и изчислителна техника (КЦИИТ) на БАН, а лингвистичната група основава секция Математическа лингвистика на ИМИ на БАН.

Ускореното развитие и множеството постижения в областта на математиката, информатиката и компютърните науки (КН), налагат необходимостта от провеждането на все повече задълбочени теоретични и приложни изследвания в сферата на КН. Това е една от причините докторската програма да става все по-актуална.

Обучението по компютърни науки във ФМИ започва през 1972 година, когато в катедрата са приети първите студенти в магистърска програма ОКТУ (наричана тогава Блок B). Доц. Д. Добрев чете лекциите по курса Крайни автомати, а доц. Й. Денев започва четенето на курс по Дискретни функции. В края на 1970-те за първи път у нас се започва четенето на начален курс по Дискретна математика в бакалаварската програма на ФМИ на СУ (наричана тогава Блок А). Първи лектори са доц. Йордан Денев и ст.н.с. Радослав Павлов, като материалът на лекциите е основа и за първия учебник по Дискретна математика у нас (съавтори Йордан Денев, Радослав Павлов и Янош Деметрович). По късно като лектори се включват Владимир Тончев и Красимир Манев. В края на 1980-те години доц. Красимир Манев започва да чете и първият у нас курс по Анализ и дизайн на алгоритми (машинно зависима теория), отначало съвместно с Людмил Александров от КЦИИТ на БАН, а по-късно и самостоятелно. С въвеждането на новата бакалавърска специалност Компютърни науки курсът по Дискретна математика официално е разделен на две – Дискретни структури и Езици, автомати и изчислимост, а курсът Дизайн и анализ на алгоритми става основен курс с първи лектор доц. Красимир Манев.

ФМИ безспорно има своите традиции в докторантското обучение по Компютърни науки. Първата българска докторантура по тази специалност е защитена през 1972 г.от Йордан Денев в Московския Държавен Университет, където той работи в областа на булевите функции под ръководството на известния учен в тази област проф. Яблонский. По-късно, през 1988 г., с преструктурирането на ФМИ и въвеждането на редовно обучение по специалността Информатика доц. Йордан Денев създава и катедра Изчислителни системи. Един от основните приоритети на катедрата е обучението на докторанти в областта на компютърните науки. Един от първите докторанти на катедрата (1978 г.) с ръководител доц. Йордан Денев е в областта на дискретната математика и това е Рафаел Коен – с (кандидатска) дисертация върху универсалните булеви функции. След това, под ръководството на доц. Денев, кандидатска дисертация в катедрата защитава и Владимир Тончев с тема от областта на комбинаторните блок-дизайни, като резултатите на Вл. Тончев са световно признати. Доц. Красимир Манев, като докторант на самостоятелна подготовка, защитава кандидатска дисертация в областта през 1988 година, посветена на автоматизиране на изследванията в областта на дискретната математика. Вл. Тончев е научен ръководител на кандидатската дисертация на Иван Ланджев, посветена на вързките между комбинаторни блок-дизайни и шумозащитни кодове и защитена по същото време. Тончев ръководи и още един аспирант – Димо Солаков. В катедра Изчислителни системи се обучават и защитават 6 докторанти – Иван Ланджев, Димитър Биров, Димитър Димитров, Ирена Божанова и др. След известно затишие в края на 90-те, в последните години отново се засили обучението на докторанти в областта на компютърните науки. Успешно защитиха своите дисертация Минко Марков и Стела Русева. Двама докторанти завършиха своя срок на обучение при доц. Антон Петков. Понастоящем доц Димитър Биров обучава четирима докторанти, а доц. Камен Спасов – двама докторанти.