Ръководител


Описание

 

Малко история

 

Исторически образователната и изследователската дейност по Компютърни науки датира от началото на 1970-те години когато е създаден сектор Основи на кибернетиката и теория на управлението (ОКТУ) в Единния Център по Математика и Механика (ЕЦММ), по късно преименуван на Единен Център за Наука и Подготовка на Кадри по Математика и Механика (ЕЦНПКММ). Секторите по информатика на ЕЦММ - ОКТУ с ръководител доц. Д. Добрев и Основи на математическото осигуряване, с ръководител доц. П. Бърнев (и двамата служители на СУ), са първите организационни единици от тип катедра в областта на информатиката не само за СУ и БАН но и за цяла България. Именно от сектор ОКТУ възниква катедра „Изчислителни системи“.

 

Обучението по компютърни науки във ФМИ започва през 1972 година, когато са приети първите студенти в магистърска програма ОКТУ (наричана тогава Блок B). Доц. Д. Добрев чете лекциите по курса Крайни автомати, а доц. Й. Денев започва четенето на курс по Дискретни функции. В края на 1970-те за първи път у нас се започва четенето на начален курс по Дискретна математика в бакалаварската програма на ФМИ на СУ (наричана тогава Блок А). Първи лектори са доц. Йордан Денев и ст.н.с. Радослав Павлов, като материалът на лекциите е основа и за първия учебник по Дискретна математика у нас (съавтори Йордан Денев, Радослав Павлов и Янош Деметрович). По късно като лектори се включват Владимир Тончев и Красимир Манев. В края на 1980-те години доц. Красимир Манев започва да чете и първият у нас курс по Анализ и дизайн на алгоритми (машинно зависима теория), отначало съвместно с Людмил Александров от КЦИИТ на БАН, а по-късно и самостоятелно. С въвеждането на новата бакалавърска специалност Компютърни науки курсът по Дискретна математика официално е разделен на две – Дискретни структури и Езици, автомати и изчислимост, а курсът Дизайн и анализ на алгоритми става основен курс с първи лектор доц. Красимир Манев.

 

Първата българска докторантура по Компютърни науки е защитена през 1972 г. от Йордан Денев в Московския Държавен Университет, където той работи в областа на булевите функции под ръководството на известния учен в тази област проф. Яблонский. По-късно, през 1988 г., с преструктурирането на ФМИ и въвеждането на редовно обучение по специалността Информатика доц. Йордан Денев създава и катедра Изчислителни системи. Един от основните приоритети на катедрата е обучението на докторанти в областта на компютърните науки. Един от първите докторанти на катедрата (1978 г.) с ръководител доц. Йордан Денев е в областта на дискретната математика и това е Рафаел Коен – с (кандидатска) дисертация върху универсалните булеви функции. След това, под ръководството на доц. Денев, кандидатска дисертация в катедрата защитава и Владимир Тончев с тема от областта на комбинаторните блок-дизайни, като резултатите на Вл. Тончев са световно признати. Доц. Красимир Манев, като докторант на самостоятелна подготовка, защитава кандидатска дисертация в областта през 1988 година, посветена на автоматизиране на изследванията в областта на дискретната математика. Вл. Тончев е научен ръководител на кандидатската дисертация на Иван Ланджев, посветена на връзките между комбинаторни блок-дизайни и шумозащитни кодове и защитена по същото време. Тончев ръководи и още един аспирант – Димо Солаков. В катедра Изчислителни системи се обучават и защитават 6 докторанти – Иван Ланджев, Димитър Биров, Димитър Димитров, Ирена Божанова и др. След известно затишие в края на 90-те, в последните години отново се засили обучението на докторанти в областта на компютърните науки. Успешно защитиха своите дисертация Минко Марков и Стела Русева. Двама докторанти завършиха своя срок на обучение при доц. Антон Петков. Понастоящем доц Димитър Биров и доц. Камен Спасов обучават по четирима докторанти.

 

 

Области и цели на обучението

 

Обучението в докторската програма по Компютърни науки има за цел да надгради и обогати знаниятаи уменията, придобити от студентите по време на обучението им в ОКС бакалавъри „магистърв съответствие с най-новите постижения в областта на информатиката и компютърните науки, както и на съвременните достижения в областта надокторската програма.

 

Обучението и изследователската дейност в докторската програма ще способства за развитието на ключови области на фундаменталното и приложното знание в областта на компютърните науки и информационните технологии като

 

  • теория на изчислимостта: изчислимост и сложност на формалните езици;

  • алгоритми и структури от данни: създаване и изследване на бързи алгоритми, математически инструменти за анализ на алгоритми, структури от данни, алгоритмични схеми;

  • теория на кодирането: теоретични основи на криптографията, компресия, предаване на информация по несигурни канали;

  • теория на програмните езици: типове езици, теория за спецификация и реализация;

  • формални методи: формални математически методи за спецификация и верификация на софтуерни и хардуерни системи;

  • конкурентни, паралелни и разпределени системи: теоретични основи и модели;

  • мрежови алгоритми и протоколи: търсене на оптимални пътища в компютърните мрежи и разпределение на натоварването;

  • защита на мрежовите комуникации: анализ и синтез на методи за защита от претоварване, отказ от услуги и др.;

  • мрежово програмиране;

  • софтуерни архитектури;

  • теория на електронния бизнес: анализ на бизнес процесите и търсене на оптимални решения.

 

Постигането на основните цели и задачи предполага от докторантите:

 

  • Солидни знания от целия курс на обучение в бакалавърската програма по Компютърни наукина ФМИ или други сродни бакалавърски програми,

  • Солидни знания от курса на обучение в магистърските програми по Математическа логика, Електроннен бизнес и управление, Софтуерни технологиина ФМИ или други сродни магистърски програми,

  • Силна мотивация и възможности за упорита и целенасочена работа,

  • Висока степен на самоорганизираност и желание за самостоятелна работа и изява.

 

 В хода на обучението с докторантите в докторската програма се работи за придобиване на някои от следните качества:

 

  • Да овладеят теориите на изчислимостта, сложността, формалните езици.

  • Да овладеят алгоритмите и структурите от данни, анализа на коректността и сложността на алгоритмите, математическите инструменти за този анализ и различните алгоритмични схеми.

  • Да овладеят теоретичните основи на криптографията, компресията, предаване на информация в несигурни комуникационни среди.

  • Да овладеят теорията на езиците за програмиране: типове езици, теории за спецификация и реализация, компилатори и методи за транслация.

  • Да овладеят формални математически методи за спецификация и верификация на хардуерни и софтуерни системи.

  • Да овладеят теоретичните основи и практическото приложение на софтуерните технологии, както и формалните методи за изследване в областта на софтуерните технологии и архитектури.

  • Да овладеят съвремнните концепции в областта на софтуерните архитектури, корпоративнит еархитектури, бизнес моделите, облачните технологии и тяхното приложение в практиката.

  • Да овладеят теоретичните основи и модели на конкурентни, паралелни и разпределени системи.

  • Да овладеят модели на конкурентни системи и формализми за спецификацията им, методологии и алгоритми за верификация на конкурентни програми, коректност и надеждност на конкурентни програми, дизайн и интегриране на конкурентни модели в езиците за програмиране.

  • Да овладеят теоретичните основи на компютърние мрежи: оптимизиране на топологиите, алгоритмите за маршрутизация, мрежовото програмиране.

  • Да осъществяват самостоятелни теоретични и емпирични изследвания, чрез прилагане на математически и статистически инструментариум.

  • Да предлагат и обосновават оригинални решения и предложения в областта на компютърните науки, математическата логика и софтуерните технологии.

  • Да използват съвременни информационни и комуникационни технологии в изследователската дейност и обучението по компютърни науки.

  • Да популяризират достиженията на компютърните науки сред обществото, бизнеса и часния сектор.

  • Да овладеят теоретичните основи на компютърние мрежи: оптимизиране на топологиите, алгоритмите за маршрутизация, мрежовото програмиране.

  • Да осъществяват самостоятелни теоретични и емпирични изследвания, чрез прилагане на математически и статистически инструментариум.

  • Да предлагат и обосновават оригинални решения и предложения в някоя от горните области.

  • Да използват съвременни информационни и комуникационни технологии при провеждане на научните изследвания.

 

 

Как протича обучението във ФМИ

 

През периода 2008–2012 г. във ФМИ са обучавани общо 12докторанти в областта на докторската програма по Компютърни науки, като в периода са били приети 11 новидокторанти.

 

Редовно се провеждат научни семинари, на които се докладват резултатите от научноизследователската дейност на преподавателите и докторантите. Освен тези семинари се провеждат и други специализирани семинари, на които докторантите имат възможност да запознаят колегите си с резултатите от своята работа и да потърсят съвет и оценка от преподавателите.

 

Докторантите редовно участват в семинара по Алгоритми към ФМИ и в следните семинари на ИМИ-БАН:

 

  • Колоквиум по математическа логика, организиран от секция Алгебра и логика на ИМИ-БАН, съвместно с катедра Математическа логика и приложенията й на ФМИ;

  • Теория на кодирането, организиран от секция Математически основи на информатиката на ИМИ-БАН и др.

 

 

Квалификация на научните ръководители

 

Академичният състав, участващ в обучението в докторската програма по Компютърни наукисе състои от доказали се изтъкнати учени в областта на информатиката и компютърните науки. Те са дългогодишни предподаватели в бакалавърската и магистърската степени на обучението във ФМИ. Освен това, те са дългогодишни активни участници в подготовката на учебно съдържание по компютърни науки в в начален среден и горен курс на обучение в училище. Участват в множество международни и национални проекти в областта на обучението по математика и информатика.

 

Особено активно е участието на преподавателите от обучаващото звено в научните изследвания, свързани с теория на изчислимостта, алгоритми и структури от данни, теория на кодирането, теория на програмните езици, формални методи, конкурентни, паралелни и разпределени системи, мрежови алгоритми и протоколи, мрежово програмиране, софтуерниархитектури. През последните няколко години те са активни участници в международни проекти, финансирани от Фонд научни изследвания (ФНИ) към МОМН, Фонд научни изследвания (ФНИ) към СУ и др.

 

Преподавателите от направлението активно участват в международни научни и образователни проекти, като например

 

  • Българо-Корейски проект „Изграждане на прототип на система за управление на достъпа (до помещения, софтуер и др.) с използване на биометрични данни (в частност пръстови отпечатъци)” финансиран от ИТ координационен център (ITCC) – съвместен проект на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Националната информационна агенция (NIA) на Република Корея, 2011-2012 г.

  • проекти по внедряване на системи за управление на взаимоотношенията с клиенти (CRM)

  • Проект „Автоматично извличане на бизнес правила и бизнес процеси от програмен код”, финансиран от ФНИ на МОМН с Договор ДТК 02/69

  • Event 10-03-146- Workshop on Algorithmic Graph Theory, събитие, Nipissing University

  • Event 10-03-146- Workshop on Algorithmic Graph Theory”. Проект, одобрен за финансиране от MITACS (Mathematics of Information Technology and Complex Systems

  • Подпомагане на докторанти, специализанти, постдокторанти и млади учени

  • Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование

 

  • Подпомагане на докторанти, специализанти, постдокторанти и млади учени

 

 

 

Преподавателите от обучаващото звено са участвали с доклади в редица престижни научни форуми в чужбина, като например:

 

  • International Workshop “Algebraic and Combinatorial Coding Theory”

  • International Workshop “Optimal Codes and Related Topics”

  • 8-th International Conference on Computer Science and Education, Boston, July 6-10, 2012

  • International Conferences on Information Sytems & GRID Technologies ISGT

  • Workshop on Algorithmic Graph Theory, May 17-21, 2010, Nipissing University, North Bay, Ontario, Canada

  • International Conference “Modelling and Development of Intelligent Systems”, Sibiu, Romania

  • Fourth International Bulgarian – Greek Scientific Conference, Kavala, Greece, 2008

 

За да бъдат с актуална тематика и успешно защитими една част от дисертационните трудове трябва да бъдат пряко свързани с работата по национални и международни научни проекти, в които участва обучаващото звено. Темата на дисертационните трудове може да бъде свързана с работата по проекти с приложения в сферата на електронния бизнес, контрола на достъп с приложение на биометрични данни, защита на преноса на данни и управлението в компютърни мрежи и др. Това създава възможност на докторантите да се включват и в проекти с приложна насоченост.

 

Докторантите в докторската програма имат възможност да публикуват получените научни резултати в списанията Годишник на СУ (математика и информатика), Serdica Math. Journal, Serdica Journal of Computing, в сборниците от публикации на националните и международни семинари, симпозиуми и конференции, организирани от обучаващото звено и в рамките на научните проекти, в които участват неговите членове.

 

В рамките на Проекта на ФМИ за докторанти и млади учени също се подпомага участието на докторантите в международни научни конференции в рамките на Европейския съюз (ЕС), като се покриват разходите им за участие, пътуване и престой.

 

 

 

Учебен план